Какво се чува вечер от ресторанта на СУ "Св. Климент Охридски"

Клипът е на mtx

Приятели мои

Марио Моничели създаде преди 52 години "Обичайните непознати", "Армията на Бранкалеоне" преди 44 и "Приятели мои" преди 35.



Преди няколко часа скочи от петия етаж на римската болница "Сан Джовани", където бе приет за лечение.

Верен от началото до края на стила си, наричан по учебниците commedia all'italiana.

Ерик Кантона за банките грабители

За съкровището на един дъб

Някъде над Кокаляне имало някакъв вековен дъб. Някои твърдят, че бил на 1300 години, други – че е поне на 200 и е видял Освобождението. А в корените му е било закопано съкровище.

Има стотици видове дъбове. Хората по цял свят много ги харесват и почти навсякъде, където расте дъб – изображенията на дъбови клонки или желъди се появяват по емблемите и гербовете на графствата, градовете, държавите… Дъбова клонка има и на нашия герб. И ако орелът и лъвът са фауната, с които всеки би накичил герба си, то дъбът е флората, без която не може да мине една уважаваща себе си хералдика. Когато ловците убият животно, веднага се украсяват с дъбова клонка и се смятат за много мъжествени. Глиганите пък си отживяват, когато се падне добра година и дъбовете раждат много желъди. Тогава ловците по-трудно ги ловят, защото животните не са толкова гладни и нервни. И така дъбът бил и свещеното дърво на Перун, хората му се кланяли и още преди да има църкви около дъбовете били местата за извършване на различни ритуали. Има много места в България, където хората се хвалят, че в землището на тяхното село има вековен дъб, а най са доволни, ако е цяла дъбова гора. Веднага тя става вековна и селото добива гражданственост като село с традиции. Хората от Кокаляне имали обаче само един дъб – вековен, от времето на Аспарух, с имане, заровено под него. Дървото е описано в интернет като местна забележителност, а снимката му се радва на популярност в разни сайтове http://www.panoramio.com/photo/41426796.

Дъбът притежава твърда дървесина и се възприема като символ на безсмъртието и вечността. В Древна Гърция е дървото на Хера и на Зевс, в Рим - на Юпитер. Свещен е за келтите – жреците им ядели желъди и ставали пророци. За славяните цялата вселена приличала на дъб, а той ги пазел от злите сили, носел здраве, късмет и плодовитост. Дъбът е почитан и от германите, и от скандинавците. Китайците го смятат за символ на издръжливостта. Християните си мислят, че дървото е свързано с душевната мощ на Христос, а юдеите - с изначалното божествено присъствие.

Някои напитки отлежават в дъбови бъчви – за да вземат от силата на дъба. Кората на дървото се  използва за лечение на кожни болести, хемороиди, възпаление на венците и сливиците, при лош дъх в устата.

Толкова с апологетиката на дъба. Другия път като видите дъб – може да се сетите за цялата тази история.

Но другия път, ако видите дъб, той няма да е онзи от Кокаляне. 

PS Снимката е на emata.

По повод картини от една изложба - Салвадор Дали