Някъде над Кокаляне имало някакъв вековен дъб. Някои твърдят, че бил на 1300 години, други – че е поне на 200 и е видял Освобождението. А в корените му е било закопано съкровище.
Има стотици видове дъбове. Хората по цял свят много ги харесват и почти навсякъде, където расте дъб – изображенията на дъбови клонки или желъди се появяват по емблемите и гербовете на графствата, градовете, държавите… Дъбова клонка има и на нашия герб. И ако орелът и лъвът са фауната, с които всеки би накичил герба си, то дъбът е флората, без която не може да мине една уважаваща себе си хералдика. Когато ловците убият животно, веднага се украсяват с дъбова клонка и се смятат за много мъжествени. Глиганите пък си отживяват, когато се падне добра година и дъбовете раждат много желъди. Тогава ловците по-трудно ги ловят, защото животните не са толкова гладни и нервни. И така дъбът бил и свещеното дърво на Перун, хората му се кланяли и още преди да има църкви около дъбовете били местата за извършване на различни ритуали. Има много места в България, където хората се хвалят, че в землището на тяхното село има вековен дъб, а най са доволни, ако е цяла дъбова гора. Веднага тя става вековна и селото добива гражданственост като село с традиции. Хората от Кокаляне имали обаче само един дъб – вековен, от времето на Аспарух, с имане, заровено под него. Дървото е описано в интернет като местна забележителност, а снимката му се радва на популярност в разни сайтове http://www.panoramio.com/photo/41426796.
Дъбът притежава твърда дървесина и се възприема като символ на безсмъртието и вечността. В Древна Гърция е дървото на Хера и на Зевс, в Рим - на Юпитер. Свещен е за келтите – жреците им ядели желъди и ставали пророци. За славяните цялата вселена приличала на дъб, а той ги пазел от злите сили, носел здраве, късмет и плодовитост. Дъбът е почитан и от германите, и от скандинавците. Китайците го смятат за символ на издръжливостта. Християните си мислят, че дървото е свързано с душевната мощ на Христос, а юдеите - с изначалното божествено присъствие.
Някои напитки отлежават в дъбови бъчви – за да вземат от силата на дъба. Кората на дървото се използва за лечение на кожни болести, хемороиди, възпаление на венците и сливиците, при лош дъх в устата.
Толкова с апологетиката на дъба. Другия път като видите дъб – може да се сетите за цялата тази история.
Но другия път, ако видите дъб, той няма да е онзи от Кокаляне.
PS Снимката е на emata.
И друидите под дъбове се събирали.
ОтговорИзтриванеА на кокалянския какво му се е случило?
Обичали го толкова много местните, че решили да си отрежат по коренче за всеки?